Усмивка
Такъв фатално идеален,
с усмивка, колкото света,
няколко щипчици нахален,
но с тонове грееща душа…
Рисуваш по мен весели въздишки
и дишането в миг се учестява
като се смееш. И топят се всички,
дето опитват в мен да затъмняват.
Да ми се случиш – не е начертано.
Но има ли за нас това значение?
Беше искри, когато слънце нямах.
Усмивка си, мое неволно увлечение.
07.03.2016г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
