Такъв фатално идеален,
с усмивка, колкото света,
няколко щипчици нахален,
но с тонове грееща душа…
Рисуваш по мен весели въздишки
и дишането в миг се учестява
като се смееш. И топят се всички,
дето опитват в мен да затъмняват.
Да ми се случиш – не е начертано.
Но има ли за нас това значение?
Беше искри, когато слънце нямах.
Усмивка си, мое неволно увлечение. ...