Похвалих се шумно и звучно
на познатите ми,
че с умивката му
ми завеща здраве
в мига, когато я видях,
поне за тази година,
но го усещам за сто години
или до края на живота ми.
И щастието ми е на лицето,
настроението ми показва
важното.
Отдавна очите ми
не са виждали усмивката му.
И затова съм изненадан и развълнуван
силно...
Браво на времето,
че ми показа щастието
с усмивката му.
Въпреки че нямаше
минутка дори
да си поприказваме,
каквото и да е.
Очаквам винаги
от него
да се смееем
и да осветяват
чистата ми любов
усмивките му.
Но за другия път.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Всички права запазени