29.01.2014 г., 9:47 ч.

Усмивката на дъщеря ми 

  Поезия » Друга
890 0 8

 

Разстлана над гората на съня,

като мъгла от пролетни ухания...

Родена от любов и от жена,

от Божи дъх... и от желание.

Разпръсква нощната умора

от дневните безсмислени тревоги,

от непрестанното неможене

в желанието ми да мога...

 

 Вратата ѝ затварям тихо,

 и ме унася във съня ми -

усмивката на дъщеря ми.

 

 

 

© Марин Урумов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??