Разстлана над гората на съня,
като мъгла от пролетни ухания...
Родена от любов и от жена,
от Божи дъх... и от желание.
Разпръсква нощната умора
от дневните безсмислени тревоги,
от непрестанното неможене
в желанието ми да мога...
Вратата ѝ затварям тихо,
и ме унася във съня ми -
усмивката на дъщеря ми.
© Марин Урумов Всички права запазени