Jan 29, 2014, 9:47 AM

Усмивката на дъщеря ми 

  Poetry » Other
892 0 8

 

Разстлана над гората на съня,

като мъгла от пролетни ухания...

Родена от любов и от жена,

от Божи дъх... и от желание.

Разпръсква нощната умора

от дневните безсмислени тревоги,

от непрестанното неможене

в желанието ми да мога...

 

 Вратата ѝ затварям тихо,

 и ме унася във съня ми -

усмивката на дъщеря ми.

 

 

 

© Марин Урумов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??