29 ene 2014, 9:47

Усмивката на дъщеря ми 

  Poesía » Otra
834 0 8

 

Разстлана над гората на съня,

като мъгла от пролетни ухания...

Родена от любов и от жена,

от Божи дъх... и от желание.

Разпръсква нощната умора

от дневните безсмислени тревоги,

от непрестанното неможене

в желанието ми да мога...

 

 Вратата ѝ затварям тихо,

 и ме унася във съня ми -

усмивката на дъщеря ми.

 

 

 

© Марин Урумов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??