Усмивката на дъщеря ми

29 ene 2014, 9:47

Poesía » Otra

964 0 8

Разстлана над гората на съня,
като мъгла от пролетни ухания...
Родена от любов и от жена,
от Божи дъх... и от желание.
Разпръсква нощната умора
от дневните безсмислени тревоги,
от непрестанното неможене
в желанието ми да мога...
Вратата ѝ затварям тихо,
и ме унася във съня ми -
усмивката на дъщеря ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Усмивката на дъщеря ми

Искате да прочетете повече?

Propuestas