Усмивки с дъх на канела
Усмивки с дъх на канела
Съвсем непонятно, за миг ме събуди
гласът ти. Чух единствено "елаааа...".
Не знам защо, но у мен се пробуди
чувство. С дъх на канела.
Дали, защото, дори да е странно,
я обичам в смокиново сладко.
А ти я пиеш със греяно вино.
Както правеше татко.
Аз все съм засмяна. От малко момиче.
Не знам, от кого тоя навик съм взела.
Навярно от татко. Но много обичам
засмени лица. И дъха на канела.
Затова, ще ти пращам на здрачаване вечер
усмивки, с дъх на канела.
Да ти е топло. Да престанеш вече,
да стенеш на пробуждане " Даниии.. елааа" .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
