Усмивки с дъх на канела

6 abr 2016, 16:48

Poesía » De amor

484 0 3

Усмивки с дъх на канела

Съвсем непонятно, за миг ме събуди

гласът ти. Чух единствено "елаааа...".

Не знам защо, но у мен се пробуди

чувство. С дъх на канела.

Дали, защото, дори да е странно,

я обичам в смокиново сладко.

А ти я пиеш със греяно вино.

Както правеше татко.

Аз все съм засмяна. От малко момиче.

Не знам, от кого тоя навик съм взела.

Навярно от татко. Но много обичам

засмени лица. И дъха на канела.

Затова, ще ти пращам на здрачаване вечер

усмивки, с дъх на канела.

Да ти е топло. Да престанеш вече,

да стенеш на пробуждане " Даниии.. елааа" .

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-04-06T22:09:07+03:00

Много тъжно...!!!
marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

2016-04-06T20:04:58+03:00

Иренка, за компенсация- усмивки с дъх на водорасли- Ти знаеш!
iren5 (Ирен)

2016-04-06T18:13:44+03:00

Дани, за пръв път твое произведение не ме грабва. Можех просто да подмина, но понеже харесвам как пишеш. Снощи прочетох "Икона" и също прибрах в "любими" , това тук.... сякаш не си ти... Съжалявам...