Усмивки с дъх на канела
Съвсем непонятно, за миг ме събуди
гласът ти. Чух единствено "елаааа...".
Не знам защо, но у мен се пробуди
чувство. С дъх на канела.
Дали, защото, дори да е странно,
я обичам в смокиново сладко.
А ти я пиеш със греяно вино.
Както правеше татко.
Аз все съм засмяна. От малко момиче.
Не знам, от кого тоя навик съм взела.
Навярно от татко. Но много обичам ...