16.05.2007 г., 16:27

Успукой съ, кмете, дишъй дълбоку :)

959 0 19
(В отгувур на  румънтичниъ кмет Ваньо.
Дъ съ чите с усмивкъ, зъ дъ е разбрано.)

Бат Ваньо, ти верно си съ ушъшавил,
толкус нъстъпателну, чи бивъ ли сига?
Тъй си съ флюбил, чак си съ забравил,
ши уплашиш баба Мара, харната жина.

Дъ земи Стойнъ дъ тъ ливни пу дървоту,
не, по-дубре с вудатъ цял дъ тъ ухлъди.
Брей, Ваньо, ши пудпалиш пужар в селоту,
то пу Мара мъжурята си припадът сичкити.

Дуел ши стани,  литри кръф ши съ излей,
сичку мъжку след туй ши сти кът булнави.
Успукой съ, дълбоку дишъй, ни мисли, недей...
Ех, бабо Маро, с туй чирвену виж що направи?

Хем дубре ги знаиш, чи ангелите им съ слаби,
ей, виж гу кметъ, кат гламъв ходи и бълнувъ.
Пуста пролет, и тя виновнъ е  зъ тез пруяви,
сичку втурналу съ дъ съ люби и дъ съ цилувъ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оф, Светльо, то как ли можи дъ съ убясни
    ми, крушътъ ни падъ по дълечи ут дървоту.
    Пък и нъли, зъ редъ трябвъ някуй дъ бди ...
    щоту то инъчи, нъкъде ши ни утиди силоту?

    Веси, усмивката ти ме усмихва много ...
    Заръката на кака Стойна спазвам строго.

    Благодаря ви, поздрав и усмивка за вас.
  • Браву Ани! Кък гу исмисли? Събръ увасийти нъ цилята
    чета! Амъ ти иди ут ръки я!!!
  • Маги и Мими, прегръщам ви и ви изпращам най веселата си усмивка.
  • О, ха -ха -ха. Е неам думи ! Честно!
  • И в отговора - пак неотразима!
    Прекрасна стихоплетка!
    Поетеса любима!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...