Устни на Ангел
Вкусих днес, устните на Ангел паднал.
Тъга, копнеж и топлина ме приютиха.
Небесата бяха слепи отново над нас...
крила от белота обгърнаха ме с нежност
и от тези устни вкусих в края на деня.
Прегърна ме нежно. Паднал Ангел бе тя.
Паднах и аз, но с устни дарихме си небе.
Дъжд яростен над нас, ален, се посипва.
черен гняв, но целувката ни беше топла,
Небето кървеше... Сърцето ми туптеше
... открило Обичта в устните на Ангел.
Огън гореше в Сърцата, безсилен дъжда е.
Да гаси пожари с бензин, това умееше Той.
Клада е вече деня, в която горим...
а пепел небето над нас... прашно, студено,
нека горим, пепел да бъдем дори...
... но устни да впием в края на деня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Йовчев Всички права запазени
