Вкусих днес, устните на Ангел паднал. Тъга, копнеж и топлина ме приютиха. Небесата бяха слепи отново над нас... крила от белота обгърнаха ме с нежност и от тези устни вкусих в края на деня. Прегърна ме нежно. Паднал Ангел бе тя. Паднах и аз, но с устни дарихме си небе. Дъжд яростен над нас, ален, се посипва. черен гняв, но целувката ни беше топла, Небето кървеше... Сърцето ми туптеше ... открило Обичта в устните на Ангел. Огън гореше в Сърцата, безсилен дъжда е. Да гаси пожари с бензин, това умееше Той. Клада е вече деня, в която горим... а пепел небето над нас... прашно, студено, нека горим, пепел да бъдем дори... ... но устни да впием в края на деня.