Устните ти – малини,
чакат да ги откъсна.
Времето нишка заприда
от теб до мен,
от мен до теб.
Няма нужда от думи.
Устните ти – малини,
те ми казват всичко –
за теб и мен,
за мен и теб.
Гледам ги – сочни, влюбени…
Толкова искам да отпия от тях,
че боли.
Но се спирам на дъх разстояние –
от теб до мен,
от мен до теб.
Устните ти – малини!
Гледам ги и се страхувам:
струва ли си да откъснеш
най-съвършения плод
за няколко мига наслада?...
© Калоян Всички права запазени
"...струва ли се да откъснеш
най-съвършения плод
за няколко мига наслада?..."
Струва си, Калояне! Изведнъж ми зазвуча част от текст на народна песен:"Младост е, либе, еднъж на света -
Сутрин я има, денем я няма!"
Поздравление за великолепната творба и прекрасно утро ти пожелавам!