Устрем
Мечтите
са крила.
Издигащи
натежалото тяло
с все дрехи,
храна,
земни страсти
и нрави,
към оназ висина…
А надолу те теглят
страх,
навици,
правила,
околна реалност,
далечни закони,
усещането,
че трябва ти
твърда земя…
Без нея
си
лек и свободен,
на ураганите оставен,
със силата на
волята само.
Плюс желания –
вятър
за тези невидими
твои крила.
И мигом разбираш –
няма и горе
мечтаната,
абсолютната
свобода…
Летиш си на воля –
приплъзваш по вятъра…
Където те носи…
Реалността.
Затуй си оставаш
на твърдото стъпил.
„Ех, ако можех…“
Ако…
Уви!
Стоиш…
И мечтаеш…
Стабилно положил
тежащото тяло…
Мечтай си…
На здрава основа,
златна верига
крепи те
на тази Земя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
