Устрем
Мечтите
са крила.
Издигащи
натежалото тяло
с все дрехи,
храна,
земни страсти
и нрави,
към оназ висина…
А надолу те теглят
страх,
навици,
правила,
околна реалност,
далечни закони,
усещането,
че трябва ти
твърда земя…
Без нея
си
лек и свободен,
на ураганите оставен,
със силата на
волята само.
Плюс желания –
вятър
за тези невидими
твои крила.
И мигом разбираш –
няма и горе
мечтаната,
абсолютната
свобода…
Летиш си на воля –
приплъзваш по вятъра…
Където те носи…
Реалността.
Затуй си оставаш
на твърдото стъпил.
„Ех, ако можех…“
Ако…
Уви!
Стоиш…
И мечтаеш…
Стабилно положил
тежащото тяло…
Мечтай си…
На здрава основа,
златна верига
крепи те
на тази Земя…
© Георги Коновски All rights reserved.
