14.10.2007 г., 10:31 ч.

Утеха 

  Поезия
1085 0 35

  Родил  съм се
  на  седми  ден,
  от  месец  шести,
  преди четирдесет  лета...
 

  За  да  усети  Светлина,
  прораства зрънцето
  от мрачната  земя -
  с  повик  вдъхновен...
  Когато се  родих
  сестра ми  ослепя  напълно...
  Като  ранено  котенце
  скимтяла  тя, във  тъмнината  тихо...
  Знам - какво  е  да  те  сочат за  прокълнат...
  Нямате си  никаква  представа...
  И  дано  не  го  научите  въобще.
  Тя -
  майка, живота си  изплака
  за  лекари,
  по  пътя  към  Надеждата...
  на  свойта  дъщеря - моя  сестра...
  Само  тя  си  знаела какво  е
  да  усещаш  пулса детски
  на  сърцето...
  във  очакване... 
  До  безсъзнание  измолвала  Проглеждане...
 

  От  някакви  съседи  чула 
  за  една  жена,  
  живееща  във  Рупите,
  коята  връщала  човеците  във  пътя  прав...

  Но  как  да  я  намери?

  Минал 
  неусетно  месец
  и,
  както  посреднощ  заспала,
  навлязла

  в  Чуден   сън...


  В  мъглявината 
  изведнъж - 
 

  като   във  приказка -
 
  попаднала на  бързащия  влак -
  в   последното  купе...
  Тъй  както  си  стояла 
  и...
 

  до  нея  заговорила
  една  Жена  с   пронизващ  глас,
  с   невиждащи  очи,
  и... светещо  лице:
 

  "Ех,  Ване, Ване,  мило!

   Колко млада  побеляла си... Недей  плачи...
   Да  ти  кажувам...
   Твойта  щерка  доктор  Агопян 
   ще  изцери  след  време...
   От  Русия - зарад  нея 
   той  ке  доде"

  И  всичко  изведнъж -
  като  след   дъжд -
  потънало   в  мъгла  красива...

  Събудила  се  майка ми...
  А таз  мъгла
  във  мрака  светела  над  нея...
  И  Псалми  сякаш
  отдалеч  се  леели
  на  чудни  Същества  във  бели  дрехи...
 
   И  eто  я  заспала,

   но  щастлива...
   че  Господ  Бог  я  чу
   и  съпроводи  този  Ангел -
 


   за  утеха...

  ...................................................




   Не  оценявайте, приятели, моля  ви...
   този  стих  е  просто  поклон  пред  една  велика  Българка,
   на  която не  съм достоен да произнеса името...




..........................................................


  И  ако  трябва  да  се  случи 

  Чудо -

  то  -
  то  ще  стане 
  в  миг , без  капка  суетене...

  Чудесата 
  никога  не  свършват...

  Те  просто  се  извършват -

  от  най-чистосърдечните,

  за  да  ги  помнят  Грешниците
  като  мене...
    


  


 
 









© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И ако трябва да се случи
    Чудо -
    то -
    то ще стане
    в миг , без капка суетене...
    Чудесата
    никога не свършват...
    Те просто се извършват -
    от най-чистосърдечните,
    за да ги помнят Грешниците
    като мене...




  • Цветане и Веси- нека чудесата около вас никога не се свършат..
  • "Чудесата
    никога не свършват...
    Те просто се извършват -
    от най-чистосърдечните,
    за да ги помнят Грешниците..."
    Браво и от мен!!!!!
  • Чудото започва оттам, откъдето започва непознатото, а чудо винаги ще има, защото винаги ще има непознато. Да опознаем непознатото и да направим от него чудеса за човека. Поздрав и поклон!!!
    "За да усети Светлина,
    прораства зрънцето
    от мрачната земя -
    с повик вдъхновен..."
  • Щастлив съм , че се отбихте....
    Вдъхновение -за всички...
  • !!!!Нямам думи!
  • Отново ме оставяш бездумна!!!
  • Да оценяваме...???
    Какво?
    Болката на една майка...?!?!?!
    "...пулса детски
    на сърцето...
    във очакване..."???
    Това е стих, която извира от дълбините на сърцето и за това пак до там достига...
    Най-искрени пожелания за чудо. Това е!
    Поздрави!

  • добре чуруликаш
    браво
  • Просълзи ме. Сълзи навътре...

    "Знам - какво е
    да те сочат за прокълнат...
    Нямате си никаква представа...
    И дано не го научите въобще."

    Знам какво е, до днес не преболя
    за другите е с етикет - различен.
    Имам си представа добре за това.
    Научихме го, живота не е поетичен.

    Поздрав за идеята Кирил и усмивка за теб.

    п.п. За коментирането и първия път...
    Понякога и само да четеш е достатъчно.
  • Благодаря ви - приятели - за думите...
  • Поклон пред паметта на Ванга и твоите святи чувства!
  • не, това наистина не може да се оцени - та то е просто безценно!!! Дори, не подлежи и на коментар!!!

    Седя притихнала, с наведена глава.
    И мълком, в мислите,
    съм в плен на една звезда -
    дано чуе на всинца ни молитвите!
  • Поклон!
  • Ани и Валя-
    нека всички Врабчета бдят над вас...
    Днес на Петковден -също се случват Чудеса...
  • Поклон! И аз се присъединявам към поклоните - един път за истинската ти разтърсваща творба, и втори път за Светицата от Рупите!
  • Да бъде чудото!!!
  • Прегръщам ви всички...


  • Тя заслужава такъв стих!
    Вярвам,че вече го е прочела!
  • Чудесата никога не свършват
    _________________________________
    ...но само зримите за тях ги имат
    Коментарът е излишен, а стиха ти е невероятен!
    Поздрави!
  • Покъртителен стих! Останах без дъх и думи...
  • Какво да кажа? Без думи съм, отново!!!
  • Разплака ме стихът ти,толкова е силен!
    Ти имаш абсолютната дарба да внушаваш!Може и да си грешен,не знам,но със сигурност си благословен със силата на словото!
    Прегръщам те приятелю!
  • Без коментар!!!
    Чудесата просто се случват!
  • Благодаря ви , че дойдохте приятели...
  • Чудото се случва в душата на врабчетата
    и затова Бог бди над тях и праща ангелите
    да ги пазят, целувам те с обич, врабченце.
  • Поздравления!!!
  • настръхнах,но ми дава сила и кураж. поздрав!
  • Как да не го оцени човеккато докосва всеки!
  • "Чудесата
    никога не свършват...
    Те просто се извършват -
    от най-чистосърдечните,
    за да ги помнят Грешниците..."
  • !!!!!
    Поклон и от мен!
  • Поздравявам те!
  • Много разтърсващо, чисто и свято сътворено!
    ПОКЛОН!!!
  • Поклон пред светла памет
  • "Истинските неща са невидими за очите!"
    Аз вярвам в това...и го знам!!!То е моето верую!
Предложения
: ??:??