Утеха
Родил съм се
на седми ден,
от месец шести,
преди четирдесет лета...
За да усети Светлина,
прораства зрънцето
от мрачната земя -
с повик вдъхновен...
Когато се родих
сестра ми ослепя напълно...
Като ранено котенце
скимтяла тя, във тъмнината тихо...
Знам - какво е да те сочат за прокълнат...
Нямате си никаква представа...
И дано не го научите въобще.
Тя -
майка, живота си изплака
за лекари,
по пътя към Надеждата...
на свойта дъщеря - моя сестра...
Само тя си знаела какво е
да усещаш пулса детски
на сърцето...
във очакване...
До безсъзнание измолвала Проглеждане...
От някакви съседи чула
за една жена,
живееща във Рупите,
коята връщала човеците във пътя прав...
Но как да я намери?
Минал
неусетно месец
и,
както посреднощ заспала,
навлязла
в Чуден сън...
В мъглявината
изведнъж -
като във приказка -
попаднала на бързащия влак -
в последното купе...
Тъй както си стояла
и...
до нея заговорила
една Жена с пронизващ глас,
с невиждащи очи,
и... светещо лице:
"Ех, Ване, Ване, мило!
Колко млада побеляла си... Недей плачи...
Да ти кажувам...
Твойта щерка доктор Агопян
ще изцери след време...
От Русия - зарад нея
той ке доде"
И всичко изведнъж -
като след дъжд -
потънало в мъгла красива...
Събудила се майка ми...
А таз мъгла
във мрака светела над нея...
И Псалми сякаш
отдалеч се леели
на чудни Същества във бели дрехи...
И eто я заспала,
но щастлива...
че Господ Бог я чу
и съпроводи този Ангел -
за утеха...
...................................................
Не оценявайте, приятели, моля ви...
този стих е просто поклон пред една велика Българка,
на която не съм достоен да произнеса името...
..........................................................
И ако трябва да се случи
Чудо -
то -
то ще стане
в миг , без капка суетене...
Чудесата
никога не свършват...
Те просто се извършват -
от най-чистосърдечните,
за да ги помнят Грешниците
като мене...
© Кирил Бачев All rights reserved.
