18.03.2012 г., 17:30

Утеха

788 0 5

Ще се стопят отново ледовете,

ще потекат пак буйните реки

и ще ни стопли слънцето сърцето,

ще ни припомни хубавите дни.

 

Как си мечтаехме там под звездите

и с щурчови песни на птичи криле

как пръсти заравяхме нежно в косите,

а утринта - да се смее, намига и зове.

 

Така ще узнаем за нашата награда,

за всичко преживяно - лошо и добро,

за спазени седем смъртни гряха,

за правия път - несторено зло.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...