21.05.2011 г., 22:59

Утеха

660 0 5

 

 

 

 

 

 

                                           УТЕХА

 

                                  Жарта, където падне -

                                                        там гори.

                                  Боли от болката.

                                           Животът не умира.

                                 Сърцето - то се учи

                                                   да мълчи,

                                  когато любовта при друг

                                                    се спира.

                                   Сълзите са си все така -

                                                      сълзи.

                                    Но който днес се лута,

                                                      утре - наново

                                    себе си  намира.

 

                                                       Wali /Виолета Томова/

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...