15.05.2010 г., 20:12

Утеха

779 0 8

УТЕХА

 

 

За утеха  тук при теб ще приседна,

да почерпя от твоята мъдрост...

Ти разказваш ми дивна история

за младостта - твоята старост...

 

За утеха тук при тебе се спрях,

да поискам съвет и напътствие...

Как да прощавам аз на врага си,

как да запазя своя дух непокорен...

 

И така ден след ден - мъдрост събирах,

ще запиша и помня в душата...

на омразата с любов да отвърна.

Как да бъда смирена – своят дух да запазя?!

 

Ще те пазя дълбоко в сърцето

като спомен най-светъл и мил...

Как омразата в обич превърнах,

а своя дух непокорен в искра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...