Утеха
895
0
0
Ръка протягам и усещам,
нечия ръка в нощта.
Ръка протягам и се сещам,
че в нощта не съм сама.
Там е миналото време,
което в спомени теши,
че духът ми уморен е
от измами и лъжи.
Там са дните ми щастливи.
Там е пролетният аромат.
Там звездите са красиви.
Там е целият ми свят.
Ръка протягам и се сещам ,
че в нощта не съм сама .
Ръката ми ръката среща-
опората на отминалите дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
