18 февр. 2018 г., 18:59

Утеха 

  Поэзия
555 0 0

Ръка протягам и усещам,

нечия ръка в нощта.

Ръка протягам и се сещам,

че в нощта не съм сама.

 

Там е миналото време,

което в спомени теши,

че духът ми уморен е 

от измами и лъжи.

 

Там са дните ми щастливи.

Там е пролетният аромат.

Там звездите са красиви.

Там е целият ми свят.

 

Ръка протягам и се сещам ,

че в нощта не съм сама .

Ръката ми ръката среща- 

 опората на отминалите дни.

 

 

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??