Утеха

Ръка протягам и усещам,

нечия ръка в нощта.

Ръка протягам и се сещам,

че в нощта не съм сама.

Там е миналото време,

което в спомени теши,

че духът ми уморен е 

от измами и лъжи.

Там са дните ми щастливи.

Там е пролетният аромат.

Там звездите са красиви.

Там е целият ми свят.

Ръка протягам и се сещам ,

че в нощта не съм сама .

Ръката ми ръката среща- 

 опората на отминалите дни.