Полепнала по дрехите ни жега
събличаме до голо, но горим.
Под Летния триъгълник на Вега
се втурваме из танц непредвидим.
Рисува по телата ни луната,
облизва ни по котешки нощта,
пронизани от тръпка непозната,
удавници в реката на страстта.
Проточва се безкрайно нежен здрачът,
не ще разсъмне утрото от свян.
Очите никога не ще заплачат
по ефимерен мимолетен блян.
© Светличка Всички права запазени
Честно казано, хубаво щеше да бъде да има и поетична надпревара с твоята тема "Лятна любов". Възможно е да съм повлияна от нея.🙄