Полепнала по дрехите ни жега
събличаме до голо, но горим.
Под Летния триъгълник на Вега
се втурваме из танц непредвидим.
Рисува по телата ни луната,
облизва ни по котешки нощта,
пронизани от тръпка непозната,
удавници в реката на страстта.
Проточва се безкрайно нежен здрачът,
не ще разсъмне утрото от свян.
Очите никога не ще заплачат
по ефимерен мимолетен блян.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
