Валънтайн, вретено в ръцете ми, сълзи в очите ми, мокри от докосване пеещи тела. Страст и нежност обливат сърцето ми, аз съм отвъд всички възможни усещания. Валънтайн, топлина в очите, нежност до полуда, пълна откровеност двама души един в друг и като в едно се усещаме. Валънтайн, песен в полето, копнежно нежна купчина от слама в която потъвам с теб. Опръскани с цветове. До пълна откровеност, до пълна лудост, сливане, екстаз. И всяко твое движение е щастие. Валънтайн очите ми в сълзи, стига ми, Любов най-нежна от всички. Валънтайн, Ваше Сиятелство. Валънтайн, който ме влачи из цялата вселена за да ме скрие от опасност. Моят мъж, Валънтайн. Пред който всички плачат, когато ме докосва. Валънтайн, молитва, светлина. Правя любов с теб сега и ти потъваш в моите думи, потъваш и разплискваш със скорпионска страст.
А скорпионската страст? Няма такъв бял секс, напълно неподвижен, приковаващ вниманието. Когато не знаеш какво да очакваш и потъваш в него с очите си, с ръцете си. И твоята въздушна страст е заставена да се отдаде. Валънтайн ние сме на дъното на езеро и едновременно с това на висок връх, аз се спускам от небето и ти ме посрещаш от земята и така небето и земята се докосват в нашето начало, Валънтайн в когото вярвам, Валънтайн, когото любя, за когото музите мечтаят, моята малка звездичка, моят най-мокър сън, моят най-висок връх, моята бушуваща любов. Който когато съм невнимателна е внимателен. Който ми дава почивка докато ме люби, спира се и съзерцава безкрайността. Валънтайн морето, птиците, небето и всичко добро и хубаво на тоя свят. Разкажи ми приказка и тая нощ със сърцето си. Аз всичките приказки ти харесвам. Умереността и топлинката ти харесвам. Мъничко болка от твоята страст. Харесвам ти я. Харесвам те, моят мъж, мъжкото начало. Малко те харесвам Валънтайн. Много те обичам, Валънтайн. И любовта ни е накaпана като малко хлапе с лигавник с всички неочаквани неща и любовта ни ще пребъде.
© Светла Василева Всички права запазени