P.Halliwell (Красимир Иванов)
85 106
28.05.2015 г., 23:50 ч.

Утопично Нереалистично 

  Поезия » Философска
650 0 5

Утопично Нереалистично

 

Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари.

Крещейки мълчаливо насред поле
от диви рози, някак идеалистично.
Разни непознати хора обсипват с
думи топлите им райски градини.

Техни мечти далечни, не мои.
Отвътре сърцето тихо раздира.
Търсейки своето място отвъд,
където бледнеят мечтите чужди.

Не, не ми казвай, че греша!
Защото това е моята съдба.
Кълнеш ме с думи тежки, но
не аз убивам твоите копнежи.

Хората не разбират потока жив,
цветовете между черно - бяло.
Отдалечени от различия неразбрани,
кръпки между залеза и изгрева.

Давейки багрите ярки в сивите поля,
натяквайки тяхната съдба в чуждата река.
Отмивайки греховете, прехвърляйки вината,
от различията неразбрани, сигурно сме полудели.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??