Утопично Нереалистично

May 28, 2015, 11:50 PM

Poetry » Phylosophy

735 0 5

Утопично Нереалистично

Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари.

Крещейки мълчаливо насред поле
от диви рози, някак идеалистично.
Разни непознати хора обсипват с
думи топлите им райски градини.

Техни мечти далечни, не мои.
Отвътре сърцето тихо раздира.
Търсейки своето място отвъд,
където бледнеят мечтите чужди.

Не, не ми казвай, че греша!
Защото това е моята съдба.
Кълнеш ме с думи тежки, но
не аз убивам твоите копнежи.

Хората не разбират потока жив,
цветовете между черно - бяло.
Отдалечени от различия неразбрани,
кръпки между залеза и изгрева.

Давейки багрите ярки в сивите поля,
натяквайки тяхната съдба в чуждата река.
Отмивайки греховете, прехвърляйки вината,
от различията неразбрани, сигурно сме полудели.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

P.Halliwell (Красимир Иванов)

2015-05-29T13:38:10+03:00

Благодаря ви от сърце Castaneda. Радвам се, че ви е харесало.
Castaneda (Ле Бед)

2015-05-29T13:29:05+03:00

Харесва ми светът отвътре
P.Halliwell (Красимир Иванов)

2015-05-29T13:22:32+03:00

Благодаря ви, anastasia73. Радвам се, че сте вникнала в посланието на моята творба.
P.Halliwell (Красимир Иванов)

2015-05-29T04:40:53+03:00

Радвам се, че метафората ми се е харесала на някого. Благодаря ви, Tomad.
Tomad (Тома Кашмирски)

2015-05-28T23:51:20+03:00

"кръпки между залеза и изгрева." - много ми допадна този ред.