Утопично Нереалистично
Утопично Нереалистично
Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари.
Крещейки мълчаливо насред поле
от диви рози, някак идеалистично.
Разни непознати хора обсипват с
думи топлите им райски градини.
Техни мечти далечни, не мои.
Отвътре сърцето тихо раздира.
Търсейки своето място отвъд,
където бледнеят мечтите чужди.
Не, не ми казвай, че греша!
Защото това е моята съдба.
Кълнеш ме с думи тежки, но
не аз убивам твоите копнежи.
Хората не разбират потока жив,
цветовете между черно - бяло.
Отдалечени от различия неразбрани,
кръпки между залеза и изгрева.
Давейки багрите ярки в сивите поля,
натяквайки тяхната съдба в чуждата река.
Отмивайки греховете, прехвърляйки вината,
от различията неразбрани, сигурно сме полудели.
© Красимир Иванов All rights reserved.
