Утопично Нереалистично

28 may 2015, 23:50

Poesía » Filosófica

736 0 5

Утопично Нереалистично

Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари.

Крещейки мълчаливо насред поле
от диви рози, някак идеалистично.
Разни непознати хора обсипват с
думи топлите им райски градини.

Техни мечти далечни, не мои.
Отвътре сърцето тихо раздира.
Търсейки своето място отвъд,
където бледнеят мечтите чужди.

Не, не ми казвай, че греша!
Защото това е моята съдба.
Кълнеш ме с думи тежки, но
не аз убивам твоите копнежи.

Хората не разбират потока жив,
цветовете между черно - бяло.
Отдалечени от различия неразбрани,
кръпки между залеза и изгрева.

Давейки багрите ярки в сивите поля,
натяквайки тяхната съдба в чуждата река.
Отмивайки греховете, прехвърляйки вината,
от различията неразбрани, сигурно сме полудели.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

P.Halliwell (Красимир Иванов)

2015-05-29T13:38:10+03:00

Благодаря ви от сърце Castaneda. Радвам се, че ви е харесало.
Castaneda (Ле Бед)

2015-05-29T13:29:05+03:00

Харесва ми светът отвътре
P.Halliwell (Красимир Иванов)

2015-05-29T13:22:32+03:00

Благодаря ви, anastasia73. Радвам се, че сте вникнала в посланието на моята творба.
P.Halliwell (Красимир Иванов)

2015-05-29T04:40:53+03:00

Радвам се, че метафората ми се е харесала на някого. Благодаря ви, Tomad.
Tomad (Тома Кашмирски)

2015-05-28T23:51:20+03:00

"кръпки между залеза и изгрева." - много ми допадна този ред.