Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
18.09.2018 г., 14:38 ч.

Утопия 

  Поезия
736 4 7


Нежните думи, щастливите, меките,
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.

 

Станахме грозни, с езици – змийчета,
сменяхме кожи и възгледи.
Блъскаха в зъбите зли междуметия,
щом от ума се изплъзнат.

 

Бяхме свободни, а тъжно се гледахме,
сякаш внезапно прозрели,
как на земята, в епохата ледена,
вече ще бъдем отшелници.

 

Всеки отделно затича по стръмното,
светлите думи да търси.
Шепа човеци в зората осъмнахме
целите в рани и мръсни.

 

В черната бездна надникнахме слисани,
перки на риби трептяха
там дето живите думи навлизаха
сякаш водата е тяхна.

 

Скочихме заедно право в дълбокото –
голи, невинни и неми.
Горе над нас се затвори окото
дето отмерваше времето.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??