Нежните думи, щастливите, меките,
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.
Станахме грозни, с езици – змийчета,
сменяхме кожи и възгледи.
Блъскаха в зъбите зли междуметия,
щом от ума се изплъзнат.
Бяхме свободни, а тъжно се гледахме,
сякаш внезапно прозрели,
как на земята, в епохата ледена,
вече ще бъдем отшелници. ...