Мило мое, отново сама
аз ще легна със своите мисли...
Непозната за нас тишина
предусеща изплакани липси...
Пак заспивам със спомен-копнеж
и се раждам, потънала в чувства.
Недокосната в огън и скреж,
любовта претвори се в изкуство!
Ще те нося под ризата, знам!
Пак, защото обичам те още!
А ти пазиш предишния плам!
И ще имаме нашите нощи!
© Бояна Всички права запазени