Мило мое, отново сама
аз ще легна със своите мисли...
Непозната за нас тишина
предусеща изплакани липси...
Пак заспивам със спомен-копнеж
и се раждам, потънала в чувства.
Недокосната в огън и скреж,
любовта претвори се в изкуство!
Ще те нося под ризата, знам!
Пак, защото обичам те още!
А ти пазиш предишния плам!
И ще имаме нашите нощи!
© Бояна All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
