Мило мое, отново сама
аз ще легна със своите мисли...
Непозната за нас тишина
предусеща изплакани липси...
Пак заспивам със спомен-копнеж
и се раждам, потънала в чувства.
Недокосната в огън и скреж,
любовта претвори се в изкуство!
Ще те нося под ризата, знам!
Пак, защото обичам те още!
А ти пазиш предишния плам!
И ще имаме нашите нощи!
© Бояна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
