Утре
Утре
Тъй с наведен поглед встрани,
примирен, но някак си скучен.
Нищо няма да бъде както преди -
в душата съм смъртно улучен.
Криви сенки, дим, угасени искри,
нисък свят, криле обгорели.
Върху свит юмрук – уморени очи.
Мисли в гърлото топка изплели.
Аз мълча, въздухът страшно тежи
и размазва стените ми вътре.
В тъжна клетка от сиви лъчи
черно-бяла душата се тътри.
Грозни птици в ъгъла букви кълват.
Миши стъпки - мисли обрани.
Ще ги храня ли вечно с моята плът…
Ненаситни до смърт урагани.
Аз сърцето си, свито от скръб,
се опитвам с пулс да разбия,
изстрелвайки малка капчица кръв
в дълбоката черна стихия.
Нима пак отварям своите очи,
да изляза от своето вътре.
Нищо няма да бъде както преди.
Просто ново, небивало утре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
Весела
