Утре
Утре
Тъй с наведен поглед встрани,
примирен, но някак си скучен.
Нищо няма да бъде както преди -
в душата съм смъртно улучен.
Криви сенки, дим, угасени искри,
нисък свят, криле обгорели.
Върху свит юмрук – уморени очи.
Мисли в гърлото топка изплели.
Аз мълча, въздухът страшно тежи
и размазва стените ми вътре.
В тъжна клетка от сиви лъчи
черно-бяла душата се тътри.
Грозни птици в ъгъла букви кълват.
Миши стъпки - мисли обрани.
Ще ги храня ли вечно с моята плът…
Ненаситни до смърт урагани.
Аз сърцето си, свито от скръб,
се опитвам с пулс да разбия,
изстрелвайки малка капчица кръв
в дълбоката черна стихия.
Нима пак отварям своите очи,
да изляза от своето вътре.
Нищо няма да бъде както преди.
Просто ново, небивало утре...
© Борис Борисов All rights reserved.
Весела
