"Утре ще му мисля"
Отивам си отново у дома -
Тара, Елен ме очаква.
Носи ли се още лимонова есенция,
Елен щом мине, лъха ли утеха?
Само това душата ми бленува.
Едничка мисъл за спасение.
Намерила спокойствието на иконата.
Иконата, носеща лимонова есенция.
Очакваща убежище за своята болка,
товара с грижите си търпеливо нося.
Винаги смела, винаги толкова силна
и сякаш искаща да покоря света.
Храбростта става ми спътница в живота.
Ъгъл съм в кръглата стая на правилата.
Рина безчет грижи, безпокойства.
Ала те застиват с мисълта "утре ще му мисля".
Тара, Елен ме очаква.
Носи ли се още лимонова есенция,
Елен щом мине, лъха ли утеха?
Само това душата ми бленува.
Едничка мисъл за спасение.
Намерила спокойствието на иконата.
Иконата, носеща лимонова есенция.
Очакваща убежище за своята болка,
товара с грижите си търпеливо нося.
Винаги смела, винаги толкова силна
и сякаш искаща да покоря света.
Храбростта става ми спътница в живота.
Ъгъл съм в кръглата стая на правилата.
Рина безчет грижи, безпокойства.
Ала те застиват с мисълта "утре ще му мисля".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
