Утре сутрин
Утре сутрин аз ще дойда.
Обещах ти някога, нали?
Не за прошка... за раздяла,
идвам бавно в твоите дни.
Утре сутрин ти ме чакай.
Идвам бавно в твоя ден.
Да взема себе си от тебе.
Кое ли? Моето сърце.
Да, ти забрави, зная,
че тръгнах си, но то остана с теб.
Сега дойде моментът да го взема,
и да го даря на друг човек.
Та... утре сутрин ти ме чакай
пред вратата си с роза в ръка,
дай ми ти сърцето ми разбито,
и прибери се най-накрая у дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойка Миркова Всички права запазени
