Утре сутрин аз ще дойда.
Обещах ти някога, нали?
Не за прошка... за раздяла,
идвам бавно в твоите дни.
Утре сутрин ти ме чакай.
Идвам бавно в твоя ден.
Да взема себе си от тебе.
Кое ли? Моето сърце.
Да, ти забрави, зная,
че тръгнах си, но то остана с теб.
Сега дойде моментът да го взема,
и да го даря на друг човек.
Та... утре сутрин ти ме чакай
пред вратата си с роза в ръка,
дай ми ти сърцето ми разбито,
и прибери се най-накрая у дома.
© Бойка Миркова All rights reserved.
Хубавото е че си намерила сили да си го пребереш и да го дариш най-накрая с лювов 
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
