Утре сутрин аз ще дойда.
Обещах ти някога, нали?
Не за прошка... за раздяла,
идвам бавно в твоите дни.
Утре сутрин ти ме чакай.
Идвам бавно в твоя ден.
Да взема себе си от тебе.
Кое ли? Моето сърце.
Да, ти забрави, зная,
че тръгнах си, но то остана с теб.
Сега дойде моментът да го взема,
и да го даря на друг човек.
Та... утре сутрин ти ме чакай
пред вратата си с роза в ръка,
дай ми ти сърцето ми разбито,
и прибери се най-накрая у дома.
© Бойка Миркова All rights reserved.
Хубавото е че си намерила сили да си го пребереш и да го дариш най-накрая с лювов 
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
