26 jun 2009, 14:20

Утре сутрин

  Poesía
1.3K 0 5

Утре сутрин аз ще дойда.

Обещах ти някога, нали?

Не за прошка... за раздяла,

идвам бавно в твоите дни.

 

Утре сутрин ти ме чакай.

Идвам бавно в твоя ден.

Да взема себе си от тебе.

Кое ли? Моето сърце.

 

Да, ти забрави, зная,

че тръгнах си, но то остана с теб.

Сега дойде моментът да го взема,

и да го даря на друг човек.

 

Та... утре сутрин ти ме чакай

пред вратата си с роза в ръка,

дай ми ти сърцето ми разбито,

и прибери се най-накрая у дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойка Миркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дай го на друг, който ще го събере отново. А не парченцата да превърне в прах
  • Прекрасно е.поздрав!Просължавай напред!
  • Привет и от мен!Четеш се леко!Приеми поздравите ми!
  • Добро е Хубавото е че си намерила сили да си го пребереш и да го дариш най-накрая с лювов
  • здравей!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...