26 июн. 2009 г., 14:20

Утре сутрин

1.3K 0 5

Утре сутрин аз ще дойда.

Обещах ти някога, нали?

Не за прошка... за раздяла,

идвам бавно в твоите дни.

 

Утре сутрин ти ме чакай.

Идвам бавно в твоя ден.

Да взема себе си от тебе.

Кое ли? Моето сърце.

 

Да, ти забрави, зная,

че тръгнах си, но то остана с теб.

Сега дойде моментът да го взема,

и да го даря на друг човек.

 

Та... утре сутрин ти ме чакай

пред вратата си с роза в ръка,

дай ми ти сърцето ми разбито,

и прибери се най-накрая у дома.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойка Миркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дай го на друг, който ще го събере отново. А не парченцата да превърне в прах
  • Прекрасно е.поздрав!Просължавай напред!
  • Привет и от мен!Четеш се леко!Приеми поздравите ми!
  • Добро е Хубавото е че си намерила сили да си го пребереш и да го дариш най-накрая с лювов
  • здравей!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...