Утринна роса
Утринна роса... чаровно уникална,
бисерна звезда,
дори да бе кристална,
... нямаше да си това,
което всъщност ме увлича,
и все към теб ме кара
аз тъй уморено да протягам длан,
дори на бездната на тази гара,
ако не ръка, недей ми слага ти капан!
О, моля те, недей...
О, моля те, недей...
ако не ръка, недей ми слага ти капан!
дори на бездната на тази гара
аз тъй уморено да протягам длан
и все към тебе да ме кара
това, което всъщност ме привлича... о, не!
... нямаше да си това,
дори да бе кристална
бисерна звезда,
чаровно уникална... утринна роса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослав Костов Всички права запазени