Утринно
741
0
0
Тази нощ прозорецът е плакал,
сълзите изпрели са ресни...
Какво ли е видял в мрака,
което толкоз да го натъжи?
Може би отминаващото лято
или изоставено само момиче?
Но още зеленее тук-таме тревата,
а момичето някой друг ще заобича...
Виж, как измит е днес асфалта
и от чистота въздухът трепти -
нощният дъжд е освежил земята
и заесененото в човешките души.
Слънце пак в небето е разлято,
сенки под дървета заплитат си килим,
на ъгъла усмихнато онова момиче чака
телефонът му в ръката пак да позвъни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
