Утро
От изток пак небето просветлява
и блясва във воала на Нощта.
Денят отново властно се задава
и с женска кротост пак отстъпва тя.
Зората свойте нежни шепи
разтваря над заспалите цветя.
Очите им, от тъмнината слепи,
измива с животворната роса.
И аз бях в плен на черната стихия,
попадайки в капана на съня,
една неразбираема магия ...