29.06.2017 г., 20:53 ч.

  Поезия » Свободен стих
705 1 0

И пак е сутрин.

За пореден път осъмнали,

не чули приказката на съня,

но благодаря на нощта за мисълта неосъзната.

 

В стая чу се сутрешният звън.

Дрън-дрън-мрън!

Поисках бързо да се озова отвън,

понеже туй искаше ми се да бе сън.

 

Ала не, туй беше сутрешният звън на самотата.

Таз възможност за пореден път да осъмна не в моята си стая.

Питам се...?

Свобода или самота бе туй вълнение неясно,

и в пълна с обикновени хора стая,

сънен звън понесе самотата ми.

© Alexs Всички права запазени

Правейки каквото си поискам без ограничения. За  пореден път вечеряйки сама-попитах се :Ах сега свободна или самотна бе моята душа?!

Произведението е участник в конкурса:

Поглед към звездите - мост към любовта »

31 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??