И пак е сутрин.
За пореден път осъмнали,
не чули приказката на съня,
но благодаря на нощта за мисълта неосъзната.
В стая чу се сутрешният звън.
Дрън-дрън-мрън!
Поисках бързо да се озова отвън,
понеже туй искаше ми се да бе сън.
Ала не, туй беше сутрешният звън на самотата.
Таз възможност за пореден път да осъмна не в моята си стая.
Питам се...?
Свобода или самота бе туй вълнение неясно, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Правейки каквото си поискам без ограничения. За пореден път вечеряйки сама-попитах се :Ах сега свободна или самотна бе моята душа?!