Слънцето огрява дървета мълчаливи-
сънени все още, неотворили очи.
Бавно отмятат завивките си сиви,
позлатени грейват рошавите им глави.
Селото унесено кротко лежи,
как да се събуди- толкова е рано?
До късно падащи звезди брои,
не му се още никак става!
В тишината чуруликане се чува-
по жиците са лястовици жива броеница.
Пеперуди с блеснали крилца танцуват,
цветя из росата надигат главица.
Кучета пролайват тук -таме,
котка котенца пренася.
Аромат се носи на кафе,
уличната лампа полъх угася.
Бели облаци се диплят по небето,
въздухът е свеж и малко студен,
слънцето издига се все по-напето,
хладно утро е, със обещание за топъл ден.
© Ани Всички права запазени