Aug 29, 2024, 10:51 AM

Утро

  Poetry
473 0 0

Слънцето огрява дървета мълчаливи-

сънени все още, неотворили очи.

Бавно отмятат завивките си сиви,

позлатени грейват рошавите им глави.

 

Селото унесено кротко лежи,

как да се събуди- толкова е рано?

До късно падащи звезди брои,

не му се още никак става!

 

В тишината чуруликане се чува-

по жиците са лястовици жива броеница.

Пеперуди с блеснали крилца танцуват,

цветя из росата надигат главица.

 

Кучета пролайват тук -таме,

котка котенца пренася.

Аромат се носи на кафе,

уличната лампа полъх угася.

 

Бели облаци се диплят по небето,

въздухът е свеж и малко студен,

слънцето издига се все по-напето,

хладно утро е, със обещание за топъл ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...