Слънцето огрява дървета мълчаливи-

сънени все още, неотворили очи.

Бавно отмятат завивките си сиви,

позлатени грейват рошавите им глави.

Селото унесено кротко лежи,

как да се събуди- толкова е рано?

До късно падащи звезди брои,

не му се още никак става!

В тишината чуруликане се чува-

по жиците са лястовици жива броеница.

Пеперуди с блеснали крилца танцуват,

цветя из росата надигат главица.

Кучета пролайват тук -таме,

котка котенца пренася.

Аромат се носи на кафе,

уличната лампа полъх угася.

Бели облаци се диплят по небето,

въздухът е свеж и малко студен,

слънцето издига се все по-напето,

хладно утро е, със обещание за топъл ден.