29 авг. 2024 г., 10:51

Утро

474 0 0

Слънцето огрява дървета мълчаливи-

сънени все още, неотворили очи.

Бавно отмятат завивките си сиви,

позлатени грейват рошавите им глави.

 

Селото унесено кротко лежи,

как да се събуди- толкова е рано?

До късно падащи звезди брои,

не му се още никак става!

 

В тишината чуруликане се чува-

по жиците са лястовици жива броеница.

Пеперуди с блеснали крилца танцуват,

цветя из росата надигат главица.

 

Кучета пролайват тук -таме,

котка котенца пренася.

Аромат се носи на кафе,

уличната лампа полъх угася.

 

Бели облаци се диплят по небето,

въздухът е свеж и малко студен,

слънцето издига се все по-напето,

хладно утро е, със обещание за топъл ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...