31.05.2008 г., 8:15

Утро

1K 0 28

Утрото с надежда

в нас доброто буди.

С обич ни зареждат

слънчевите думи.

 

Космосът не бърза...

Нужно ни е време

себе си да търсим -

Бога да намерим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разсъни ме твоето утро
  • Нямах възможност за достъп до комп и съжалявам, че пропуснах този стих!
    Сега обаче си го препрочитам с кеф!
    Това е поезията, която ми допада - силна, обична, дълбока...
    Прегръщам те, шедьовър такъв!!!
  • Той е вътре в нас!
    Когато те чета се чувствам по-добра и светла, и чиста!
    Ти наистина си Фея, истинска!
  • о-оо,ако чекам космосо...поздравчЕ!
  • Благодаря ви, приятели!Много ми е хубаво с вас!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...