31 мая 2008 г., 08:15

Утро

1K 0 28

Утрото с надежда

в нас доброто буди.

С обич ни зареждат

слънчевите думи.

 

Космосът не бърза...

Нужно ни е време

себе си да търсим -

Бога да намерим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разсъни ме твоето утро
  • Нямах възможност за достъп до комп и съжалявам, че пропуснах този стих!
    Сега обаче си го препрочитам с кеф!
    Това е поезията, която ми допада - силна, обична, дълбока...
    Прегръщам те, шедьовър такъв!!!
  • Той е вътре в нас!
    Когато те чета се чувствам по-добра и светла, и чиста!
    Ти наистина си Фея, истинска!
  • о-оо,ако чекам космосо...поздравчЕ!
  • Благодаря ви, приятели!Много ми е хубаво с вас!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...