31 мая 2008 г., 08:15

Утро

1K 0 28

Утрото с надежда

в нас доброто буди.

С обич ни зареждат

слънчевите думи.

 

Космосът не бърза...

Нужно ни е време

себе си да търсим -

Бога да намерим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разсъни ме твоето утро
  • Нямах възможност за достъп до комп и съжалявам, че пропуснах този стих!
    Сега обаче си го препрочитам с кеф!
    Това е поезията, която ми допада - силна, обична, дълбока...
    Прегръщам те, шедьовър такъв!!!
  • Той е вътре в нас!
    Когато те чета се чувствам по-добра и светла, и чиста!
    Ти наистина си Фея, истинска!
  • о-оо,ако чекам космосо...поздравчЕ!
  • Благодаря ви, приятели!Много ми е хубаво с вас!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...